„СВЕТЪТ ОТ ВЧЕРА“ – СТЕФАН ЦВАЙГ

„Анонимност на съществуванието във всяка форма е една потребност за мене.“

… приключена! Трета среща със Стефан Цвайг и за трети път очарован от цялото същество на този човек. Ако преди време се възхитих на красивото му, спокойно и невъзмутимо писане, то „Светът от вчера“ ми даде възможността да надникна в неговата душевност и терзанията, които тя носи. Брилянтен и голям! Истински класик, непреходен в своята същност. Мисъл, реализирана чрез най-адекватните движения на тялото в пространството. Стефан Цвайг е колос, който се опитва да ме накара да вярвам, че е един най-обикновен човечец. Един от нас и най-важното – успява!

„В действителност ние подушвахме вятъра, преди да беше преминал границата, защото живеехме с отворени ноздри.“

В „Светът от вчера“ той описва с неподражаемия си романтичен и отдаден на време-пространството начин Бел епок-а. Златното време на нашия континент. Време, което по-никакъв начин не вещае новите тъмни облаци на войната. Първо от Балканите, за да се претворят в ужаса на ПСВ. Решенията от същата, ще бъдат всичко друго, но не и решения. Няма да са минали и 20 спокойни години, когато Европа отново ще въвлече света във война, но този път тотална и помитаща всяка наивност и човечност.

„Моята амбиция е да зная повече, отколкото е видимо за другите.“

Запознавайки се с житие и битие Цвайг-ово, няма как да подмина коментар за мистериозната му смърт в Рио де Жанейро, където е емигрирал, поради събитията в Европа. Като един от най-изявените австрийски, а и въобще световни автори, обезпечен финансово, той решава да сложи сам край на живота си. Преминал през какво ли не приживе, притежаващ изключителна любов към живота във всичките му проявления, се чудя, какво би довело до този изключително интимен и в същото време жесток акт към самия себе си? Ремарк отбелязва: „Хората, които нямат корени, са изключително нестабилни – в живота им решаваща роля играе случаят. Ако тази нощ в Бразилия, когато Стефан Цвайг и съпругата му се самоубиват, са могли да излеят душата пред някого, поне по телефона, нещастието, може би, нямаше да се случи. Но Цвайг се оказал в чужбина сред непознати хора“ („Сенки в рая“).

„А аз съм твърде нетърпелив и си тръгвам по-рано…“