… една от най-силните ми 5-толевки, наред с безупречната драма на Росица Траянова – „Химера за живот“. Прекрасна и супер недооценена от българския читател книжка. Но да се върнем на „Водосрез“. Не разбирам защо книжката изпадна в читателска немилост, предвид перфектната антиутопична емоция, която създава. Поне, според мен. В близо 600 странички, авторът ни превежда през близкото бъдеще, когато водата ще се окаже най-дефицитният ресурс за човечеството. Авторът описва един класически апокалипсис, където човешкото е сведено до плащаш – живееш. Не плащаш – Х!
Цялостната картинка става още по-ясна, когато юанът на Китай, става много по-търсен като разплащателно средство пред вездесъщия в наши дни долар. Бачугалупи определено хваща и пренася в жестокия си свят, носейки личната ми силна емпатия към главните герои вътре.
Няма да си кривим душата – „Водозрез“ носи в себе си и задължителните клишета за жанра, но въпреки това си остава един много кадърно сделан разказ, който аз уважавам с цели 4 (от 5) звезди. Ако разполагате в библиотеката си с нея и се чудите дали да й дадете шанс – направете го. Гарантирам, че ако случайно се разочаровате, то поне няма да е тотално. „Момиче на пружина“ ме очаква, даваща по препоръки в нета още по-силна заявка за зарибявка.
Приятна вечер на всички!
BookupВариант 